Панама е най-южната държава в Централна Америка. Тя граничи на северозапад с Коста Рика и на изток с Колумбия. Панамският провлак се формира преди около 3 млн. години, когато Северна и Южна Америка се свързват окончателно и животински и растителни видове от двата континента започват движение на юг и север. Най-високата точка на страната е вулканът Бару, висок 3475 метра. Дивият свят на Панама е най-разнообразният от всички страни в Централна Америка. Страната е един от най-големите финансови, търговски и транспортни центрове в Латинска Америка. Голяма роля в икономиката на Панама играе и Панамският канал, през който минават годишно над 14 хил. кораба (даващи приход от около 500 млн. щатски долара). В страната действат американски капитали. Водеща промишлена дейност е корабоплаването. Според данните от 2000, най-голяма част от населението представляват метисите (50,1%). Негрите и мулатите представляват 22%. Останалата част от населението са американски индианци 6,7%, бели латиноамериканци 8,6%, азиатци 5,5% и други 7,1%. Испанският е официалният език и е майчин език на 93% от населението. Някои малцинства в страната говорят и английски, и испански, а на други майчиният език е нгабере. Основната религия в страната е римокатолицизъм – според някои източници около 75 – 85% от населението се самоопределят като католици и 15 – 25% евангелисти. Религията на около 2% от населението на Панама е бахайството. В столицата на страната се намира един от седемте в света бахайски домове на преклонението. Културата на Панама произхожда от европейската култура, пренесена от испанците, смесена с африканската и местната индианска култура. Например, танцът тамборито е испански танц, който е съчетан с местни американски ритми, музикални теми и танцови движения. Танцът е символ на смесването на различни култури в Панама. Панамският фолклор може да бъде опознат чрез многобройните фестивали, танци и традиции, които се развиват на представления и концерти, на които се изпълняват испанско реге, кубинска музика, регетон, хаитянска и колумбийска музика, джаз, блус. Извън Панама Сити през цялата година се провеждат фестивали, на които представления изнасят местни музиканти и танцьори.

Коста Рика граничи с Никарагуа на север, с Панама на изток и юг, с Тихия океан на запад и юг и с Карибско море на изток. Името Коста Рика означава „богат бряг.“ 
От всички централноамерикански държави Коста Рика е смятана за страната с най-стабилно и демократично управление. Конституцията от 1949 г. предвижда еднокамарен законодателен орган, справедлива съдебна система и независим избирателен орган. Освен това конституцията премахва армията на страната, дава право на жените да гласуват и осигурява други социални, икономически и образователни гаранции за всички граждани. През 70-те и 80-те години на ХХ век Коста Рика успява да остане сравнително мирна в сравнение с разкъсваните от войни съседни държави. Коста Рика е с едно от най-високите нива на грамотност (повече от девет десети) в Западното полукълбо и със солидна образователна система от началните класове до университета. Няколко реномирани университета и активна мрежа от книжарници и издателства превръщат Сан Хосе в ядро на интелектуалния живот в Централна Америка. Заради мирната репутация на страната и нейната ангажираност с правата на човека няколко неправителствени организации и продемократични фондации имат седалище в Сан Хосе. Коста Рика е известна и със силната си ангажираност към околната среда и с опазването на многобройните си национални паркове. Тези фактори, както и утвърдената индустрия за екотуризъм, привличат чуждестранни инвестиции, които в края на XX в. променят някогашната селскостопанска икономика на страната към икономика, доминирана от услугите и технологиите.