Разположена на изток от Африканския рог, Сокотра е описана от английския антрополог Джордж Хънтингфорд през 1980 г. като „най-извънземното място на Земята“.
Сокотра е най-големият от отдалечените острови в Арабско море. Те се намират на 380 км. южно от континентален Йемен (към който принадлежат островите) и на 80 км. източно от Африка. Дължината на острова е около 133 km, а ширината – до 42 km. Площта на острова е 3625 km².Най-високата точка на острова е с височина 1505 m.
Климатът е тропичен, пустинен и полупустинен, с малки валежи през зимата, които са по-обилни във вътрешността на острова, отколкото по бреговете. За мусонните сезони са типични силен вятър и високи вълни.
Както при други отдалечени острови на нашата планета, Сокотра е известен с това, че е люлка на биоразнообразието, гордеейки се с много уникални животни и растения. 37% от растенията, 90% от влечугите и 95% от сухоземните охлюви на Сокотра не се срещат никъде другаде на Земята. Сокотра е известен още като „Галапагос на Близкия изток“.
Ройтерс нарича острова „бижуто на биоразнообразието в Арабско море“ и островът беше официално признат за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 2008 г.
Емблематично за острова е дървото на драконовата кръв, което е известно със своите гъсто подредени клони, подобна на чадър форма и червен сок (оттук и името). Според легендата първото дърво с драконова кръв е създадено от кръвта на дракон, ранен в битка със слон.
Необичайната форма на дървото на драконовата кръв е адаптирането му за оцеляване в сухи условия с малко количество почва, като например на планинските върхове. Голямата корона осигурява сянка и намалява изпарението. Тази сянка също помага за оцеляването на семената, растящи под възрастното дърво, обяснявайки защо дърветата са склонни да растат по-близо едно до друго.
Друга великолепна характеристика на Сокотра е белият пясък, който е натрупан в красиви вълнисти дюни по протежение на тюркоазено море и в пустинята на острова.
Първоначално на Сокотра пребивава Олдувайска култура. Техни каменни сечива са намерени в района около Хадибо през 2008 г.
Сокотра е обозначена като Диоскуриду (от Диоскури) в гръцката морска навигация от 1 век Перипъл на Еритрейското море.Скорошни открития на текстове на няколко езика, включително и дървена дъска от 3 век, показват разнообразния произход на тези, които са използвали Сокотра като търговска база в античността.
През 2001 г. група белгийски спелеолози проучват пещера на острова. Там намират голям брой надписи, рисунки и археологически обекти.По-нататъшни изследвания показват, че тези са били оставени от моряци, посещавали острова между 1 век пр. Хр. и 6 век сл. Хр. Повечето от текстовете са написани на индийската писменост брахми, но има и надписи на други писмености и езици, като геез и бактрийски. Това тяло от близо 250 текста и рисунки представлява един от основните източници за изследване на мрежата на индийската океанска търговия през този период.
Според местно вярване, населението приема християнството от Тома през 52 г. През 10 век арабският географ Абу Мухамад ал-Хасан ал-Хамдани съобщава, че по негово време повечето население е християнско. Сокотра също се споменава в Пътешествията на Марко Поло – Марко Поло не преминава близо до острова, но записва доклад, че „жителите са покръстени и имат архиепископ“, за когото е обяснено, че „няма нищо общо с папата, а е субект на архиепископ от Багдад“. Хората практикували и древни магически ритуали, въпреки заканите на архиепископа си.
В началото на 1880 г. първата изследователска британска експедиция, водена от професор Айзък Балфур, пристига на остров Сокотра. Учените имат за цел да изучат скалите, животните и растенията. Впоследствие Балфър издава книгата „Ботаника на Сокотра“.
Повечето от жителите на острова са коренните сокотрийци от племето Ал-Махра, идващи от областта Махра.Счита се, че те са тясно свързани с етносите в тази област.Има малък брой жители със сомалийски корени.
Почти всички жители на архипелага Сокотра, наброяващи около 45 000 души, живеят на остров Сокотра.Главният град, Хадибу (8545 души), вторият най-голям град, Калансия (3862), и Кадуб (929 души) са все разположени на северния бряг на острова.
Островитяните вярват в туземните си религии до 52 г., когато апостол Тома корабокрушира на острова по пътя си към Индия.Впоследствие той покръства множество сокотрийци.След това основната религия на острова става християнството. Островът се присъединява към Асирийската източна църква.
Когато султанатът Махра завладява южната част на Арабския полуостров през 16 век, християнството на острова претърпява упадък и е заменено с ислям. Днес са запазени само малко останки от църкви, няколко християнски гроба и гравюри на кръстове от 1 век.
Посолство на Република България в Република Йемен
Адрес: Area “Asr”, 4th Str., Residence No 5, Sana’a, Yemen; P.O. Box 1518
Телефон: +967 1 208469
Факс: +967 1 207924
Дежурни телефони в извънработно време:
+ 967 733255591 ; + 967 737700114
Работно време: Сб - Ср, 9:00 - 13:30 ч.
E-mail: Embassy.Sanaa@mfa.bg
Website: www.mfa.bg/embassies/yemen